Актуални научни изследвания и знания
Днес, благодарение на проучвания при животни, но и благодарение на сравнението на чревната микробиота на здрави и болни хора, ние знаем, че чревните бактерии играят определяща роля в различни физиологични функции на нашето тяло: храносмилателна, метаболична, имунна и неврологична.
Кратък преглед на многото полезни ефекти на тази бактериална екосистема:
ХРАНОСМИЛАНЕ И СИНТЕЗ НА ВИТАМИНИ
Чревната микробиота играе пряка роля в храносмилането чрез участие в разграждането и усвояването на различните компоненти на храната (въглехидрати, липиди, протеини, фибри), например благодарение на ензими, които липсват в тялото ни.
Експерименти върху животни показват, че аксенови мишки (без чревна микробиота) имат енергийни нужди с 20 до 30% по-високи от тези на нормалните животни.
Чревната микробиота участва в синтеза на някои витамини от група В и витамин К, както и в метаболизма на калций и магнезий.
ФИЗИОЛОГИЯ И ЧРЕВЕН МЕТАБОЛИЗЪМ
Проучванията върху аксенови животни показват, че отсъствието на чревна микробиота променя характеристиките и функционирането на ентероцитите, клетките на чревната лигавица. В такова състояние ентероцитите се обновяват по-бавно, покриващият ги защитен мукозен слой изтънява, васкуларизацията1 и чревната перисталтика2 намаляват.
Тези модификации са в основата на метаболитни и инфекциозни последици, тъй като бързото обновяване на ентероцитите и чревната перисталтика допринасят за бариерния ефект на интестиналната мукоза като предотвратяват трайното задържане на патогените.
РАЗВИТИЕ И СЪЗРЯВАНЕ НА ИМУННАТА СИСТЕМА
Чревната микробиота играе съществена роля в развитието на чревната имунна система и нейното функциониране. Проучванията показват, че имунната система на аксеновите мишки е незряла и непълна. Тези аномалии изчезват след инокулиране на микробиота от нормални на аксенови мишки.
ЗАЩИТА СПРЯМО ПАТОГЕНИ
В допълнение към ролята си За съзряване и модулация на имунната система, чревната микробиота осигурява директна защита срещу патогенни микроорганизми. Естествено наличните в червата бактерии (т.нар. коменсална флора) могат да отделят антимикробни вещества срещу други микроорганизми в т.ч. други бактерии. Освен това ре се конкурират с патогените за хранителни вещества и налично пространство и по този начин се противопоставят на тяхното разпространение.
ДОКАЗАНО ЗНАЧЕНИЕ ЗА НЯКОИ ПАТОЛОГИИ
Всички проучвания на микробиота доказват неговото участие в някои патологии.
Дисбаланс на микробиота за някои бактериални видове е описан при хора, страдащи от възпалителни чревни заболявания (IBD) или синдром на раздразнените черва (IBS).
Нарушения на чревната микробиота се демонстрират при хора, страдащи от диабет, затлъстяване, алергии и някои видове рак.
Съвсем наскоро беше показано, че промените в чревната микробиота могат да повлияят централната нервна система и да имат неврологично въздействие. Всъщност, в чревната стена съществува цял набор от нервни влакна, съставляващи ентералната нервна система и в постоянна връзка с централната нервна система. Това е така наречената мозъчно-чревна ос, а червата са наречени нашата „втория мозък“.
Няколко проучвания показват, че дисбиоза съпътства някои неврологични патологии, което предполага намеса на микробиота при появата на тези заболявания: аутизъм, шизофрения, тревожност, депресия, биполярни разстройства, но също и невродегенеративни заболявания като болестта на Алцхаймер или болестта на Паркинсон.
1 . васкуларизация: кръвоносни съдове, които „захранват“ клетките и тъканите.
2 . чревна перисталтика: мускулни контракции на червата, които осигуряват придвижването на съдържанието им.
Ресурси:
⦁ Inserm information packs, intestinal microflora ( https://www.inserm.fr/information-en-sante/dossiers-information/microbiota-intestinal- intestinal flora )
⦁ The fundamentals of digestive pathology / Chapter 13 Microbiota and intestinal immunity. Elsevier Masson October 2014 ( https://www.snfge.org/sites/default/files/SNFGE/Formation/chap-13_fondamentaux-pathologie-digestive_October-2014.pdf )
⦁ Frederic Barbut, Francisca Joly. The intestinal microbiota: balance and dysbiosis. HEPATO-GASTRO and Digestive Oncology, vol. 17 No. 6, November-December 2010 ( http://www.jle.com/download/hpg-286920-the_microbiote_intestinal_equilibre_and_dysbiose–Wv59Un8AAQEAAAFNnSUAAAAA-a.pdf ).
⦁ C Landman, E Quévrain. The intestinal microbiota: description, role and pathophysiological involvement. The Journal of Internal Medicine (2016) 37: 418-423 ( http://acces.ens-lyon.fr/acces/thematiques/immunite-et-vaccination/thematiques/virus-et-immunite/utiles-microbiote/pdf/ 1-s2.0-S0248866315011273-main.pdf ).