Гъбични инфекции

Патогенните гъби са три вида: дерматофити, дрожди и плесени. В зависимост от мястото на инфекцията и степента на засягане на тъканите, гъбичките причиняват повърхностни, кожни, подкожни и дълбоки (инвазивни) микотични инфекции.
Новостите в лечебните стратегии, и най-вече широко практикуваната антимикотична профилактика, променят спектъра на причнителите – инвазивната кандидоза се причинява все по често от не-albicans дрожди от род Candida. Рязко нараства честотата на инвазивни микотични инфекции, причинени от Candida parapsilosis, Candida glabrata, Candida kruzei.

КАНДИДОЗА

Инфекциите с дрожди от род Candida могат да се проявят с различни симптоми – от повърхностно засягане, до кандидемия и засягане на почти всички органи и системи на организма. Дрождите от род Candida са част от нормалната кожна, гастроинтестинална и урогенитална флора, а се откриват и почти навсякъде в околната среда – в това число и по болничните повърхности. В повечето случаи кандидозата е ендогенна инфекция, но и от екзогенен произход – най-често нозокомиална.
Данни от проучване на Европейската конфедерация по медицинска микология (ECMM), а и други европейски публикации показват, че C. albicans все още причинява половината от кандидемиите в Европа, но продължава тенденцията на нарастване на случаите с не-albicans Candida видове, като Candida krusei, Candida glabrata, Candida tropicalis и Candida parapsilosis.
Фактори, благоприятстващи кандидозата:

-Горещо, влажно време

-Плътно, синтетично бельо

-Лоша хигиена

-Отслабена имунна система в резултат на диабет, HIV инфекция / СПИН или използване на кортикостероиди и други лекарства, които потискат имунната система

-Бременност, затлъстяване или употреба на антибиотици

-Посещения на водни басейни

Симптомите на кандидоза варират в зависимост от местоположението на инфекцията.

КОЖНА КАНДИДОЗА

Интертригото се характеризира с наличието на интензивно червен, мацериран, лъскав обрив, по ръба на който има залющване. Разполага се в областта на гънките като до известна степен може да излиза и извън тези граници. Образуват се допълнителни лезии, които представляват малки участъци със същия обрив, които са в близост до засегнатия участък. Тези сателитни лезии са много характерни за кожните инфекции, причинени от Candida.

ОРАЛНА КАНДИДОЗА

„Болестта на болестите“ обикновено се дължи на друго основно, скрито, недиагностицирано заболяване, което поражда свръхразвитие на кандида в устата. Травми по устната лигавица, занемарена орална хигиена, тютюнопушене, зъбни протези могат да отключат бързото размножаване на кандида. Сухотата в устата (ксеротомия) дължаща се на прием на лекарства, лъчелечение, синдром на Сьогрен често са предразполагащ фактор за развитие на кандида индфекция. Установено е, че сред пациентите, подложени на лъчетерапия в лицево-челюстната област, най-малко един на всеки трима развива орална кандидоза.
Съществуват няколко вида орална кандидоза с типична клинична картина – бяло-жълтеникави, каймаковидни плаки, наподобяващи на пресечено прясно мляко с подлежаща зачервена и кървяща повтхност; оток и зачервяване на засегнатите участъци в устната кухина.

КАНДИДОЗНА ПАРОНИХИЯ

Кандидоза в гънките или кожичките на нокътя, което причинява болезнено зачервяване и подуване около нокътя. При дългогодишна инфекция зоната под нокътя може да стане бяла или жълта, а нокътната плочка може да се отдели от нокътното легло (онихолиза). Това заболяване обикновено се появява при хора с диабет или отслабена имунна система или в иначе здрави хора, чиито ръце са подложени на често мокрене или измиване.

ГЕНИТАЛНА КАНДИДОЗА

Гениталната кандидоза бива кандидозен вулвовагинит, кандидозен баланопостит и кандидозен уретрит.

Кандидозен вулвовагинит (vulvovagenitis candidotica) – основни симптоми са силен сърбеж, парене и бяло течение. Дискомфортът се усилва по време на менструация и при полов акт. Течението е оскъдно, белезникаво, с гъста консистенция, като пресечено мляко, но може да е течно или да липсва. Друг симптом е дизурията, която най – често се дължи на дразнене от урината на възпалената лигавица и по – рядко от наличието на уретрит или цистит. По външните полови органи е налице зачервяванеи и едем.
Кандидозен баланопостит (balanopostitis candidotica) – протича със силен сърбеж и зачервяване, отичане и образуване на белезникав налеп. Зачервяването може да е дифузно или на отделни еритемни петна. В последствие полулигавицата става суха, лъскава, залющена и с радиерни фисури. При по – тежките случаи се развива фимоза. Предразполагащ фактор е наличието на диабет.

Кандидозен уретрит (urethritis candidotica) – заболяването се отнася към така наречените опортюнистични инфекции, при които основно значение има балансът между защитните механизми на човека и патогенността на микроорганизма. Предразполагащи фактори за развитие на кандидозен уретрит са: захарен диабет, възраст, вроден или придобит имунен дефицит, прием на антибиотици, имуносупресивни медикаменти, кортикостероиди.
При мъжете кандидозният уретрит протича подостро, с оскъден жълтобелезникав до кремав ексудат, който постепенно хронифицира.

Кандидозният цистит – протича клинично като подостър цистит. В клиничната картина доминират често и болезнено уриниране, болка ниско в корема, дизурия, фебрилитет и отпадналост. При изследване на урината се усановява повишено количество на Candida.

БРЕМЕННОСТ И КАНДИДОЗА

Бременността е едно от състоянията, които често водят до развитие на влагалищна гъбична инфекция. 70% от бременните жени развиват гъбична инфекция поне еднократно в този период.
От особено значение за бременната жена и бъдещото новородено е установяването на гъбична инфекция в последния месец на бременността. Поради факта, че тя обхваща влагалището, през което ще се роди бебето, е важно инфекцията да бъде търсена и лекувана непосредствено преди раждането.

ЧРЕВНА КАНДИДОЗА

Според съвременни проучвания, високи нива на колонизация на Candida често се наблюдава при пациенти с язви и възпалителни чревни заболявания (IBD). Това може отчасти да е вследствие на съвременните лечения за тези състояния, които включват прилагане на лекарства като антибиотици или имуномодулатори.От друга страна, присъствието на Candida забавя оздравяването и изостря заболяването. Образува се порочен цикъл, при който възпалението стимулира колонизацията на Candida, а тя забавя оздравителния процес, може да повлияе на много пациенти.

Candida spp. са част от естествената микрофлора на стомашно-чревния тракт, кожата и вагината и не причиняват заболяване. Някои обстоятелства, като например прием на медикаменти (антибиотици) или отслабване на имунната система, менопауза, бременност, тежки хронични заболявания, външни фактори могат да повишат риска от развитие на инфекция с Candida.

Най-честите кандидози, като вагинални и кожни инфекции, са локализирани и могат да бъдат лекувани с противогъбични лекарства. Но нелекувана инфекция с Candida носи риск от системна инфекция, при която могат да се засегнат други органи.

Ако имате симптоми, които са съмнителни за Candida-инфекция, посетете Вашия лекар, за да получите правилна диагноза и лечение.