Избор и производство на пробиотични щамове – HQM харта PiLeJe изисква определени критерии при избора на пробиотични щамове и е определила харта за качество на добрите практики за селекция на бактериални щамове, специфични за лабораторията, и гаранция за качеството на пробиотични здравни решения: това е хартата на HQM (High Quality Microbiotic), резултат от ноу-хау, придобито през годините на изследвания на пробиотици.
ПРОИЗХОД И БЕЗОПАСНОСТ НА ЩАМОВЕТЕ
Сертифициране
Пробиотичните микроорганизми, предназначени за употреба от хората, трябва да бъдат напълно безопасни и да нямат риск от токсичност. На този принцип са съставени списъци на микроорганизмите, считани исторически като безопасни за хората: QPS (Квалифицирана презумпция за безопасност) на EFSA в Европа или GRAS (Общопризнати като безопасни) на FDA в САЩ.
Тези списъци включват редица родове, видове и дори щамове на пробиотични бактерии. Всички щамове бактерии, използвани от PiLeJe за разработване на неговите здравни решения, идват от групи бактерии с QPS и / или GRAS статут.
“Не-антимикробна резистентност”
С присъствието си в червата, пробиотикът не трябва сам по себе си или чрез действията си върху други чревни бактерии да предизвика възможна бактериологична резистентност към антибиотично лечение: това е критерият за “не-антимикробна резистентност”.
Регистрация в Националната колекция от култури на микроорганизми
Всеки пробиотичен щам, избран от PiLeJe, е изследван с цел да се определят неговите присъщи свойства (морфология, устойчивост на влага, топлина, условия на растеж и т.н.) и генотип (секвениране на бактериална ДНК). Така анализиран и следователно напълно познат щамът е регистриран в Националната колекция от култури на микроорганизми (CNCM). Тази регистрация гарантира перфектна проследимост на щамовете, използвани в състава на хранителна добавка.
Защо критериите за подбор са толкова строги?
В рамките на различните родове и видове бактерии, потенциално използваеми като пробиотици, ние откриваме голямо количество бактериални щамове. Всеки от тях има свои собствени свойства на ниво “потенциална здравна цел” или на нивото на състоянието на културата, жизнеспособност, стабилност, адхезия към чревната лигавица, за да упражнява действието си и т.н. Следователно не всички бактериални щамове са приложими за реализирането на хранителна добавка. PiLeJe избира най-подходящите щамове, които са преминали многобройни технически тестове, за да ги включи в дадена формулировка.
СТОМАШНА УСТОЙЧИВОСТ
За да упражняват своите полезни свойства върху гостоприемника, пробиотиците трябва да могат да издържат на условията в храносмилателния тракт и да достигнат до тънките черва и / или дебелото черво в жизнеспособна форма. За проверка на резистентността на щамовете спрямо различните препятствия по време на техния транзит се използват in vitro модели, които възпроизвеждат условията (рН, секреция на храносмилателни ензими, перисталтика) в различните етажи на храносмилателната система: стомаха, тънки и дебели черва. Тези специфични изследвания правят възможен изборът на щамове, резистентни към условията например в стомаха (кисело рН, ензими като пепсин) или в червата (жлъчни соли, панкреатични ензими).
АДХЕЗИЯ КЪМ ЧРЕВНАТА ЛИГАВИЦА
Пробиотиците не са “активни” като другите. Те не се абсорбират от тялото. Те действат локално и за да се осъществи това е необходимо да се прикрепят към чревната лигавица и да се “смесят” с микробиота на гостоприемника – т.нар. коменсиална чревна флора. Тази способност за адхезия към чревните клетки ги прави способни да взаимодействат последователно, подобно на микробиота, с чревната имунна система и нервна система. Колкото по-голяма е адхезионната способност на пробиотичния щам, толкова повече се увеличава времето му на присъствие в чревния тракт, както и потенциалът му за взаимодействие с тялото. In vitro тестовете се използват за селекция на пробиотични щамове с най-ефективни способности за адхезия към чревната лигавица.
ЖИЗНЕСПОСОБНОСТ И СТАБИЛНОСТ ВЪВ ВРЕМЕТО
Тъй като бактериалните щамове са крехки, от съществено значение е да се контролират условията на растежа им, както и да се познават условията за тяхната жизнеспособност в различни среди. Провеждат се множество експерименти, като например поставянето на бактериални щамове в т.нар.”стареещи пещи”, за да се изследват критериите за тяхната жизнеспособност във времето. Събраните данни обуславят избора на ексципиенти, потенциални допълнителни съставки и галенови материали. Всички те ще трябва да бъдат “съвместими” с пробиотичния щам, т.е. да не навредят на действието му или на неговата стабилност във времето.