История: първите изследвания
Изследването на нашата чревна микробиота датира от началото на 20-ти век. Докато Пастьор се интересува от патогенни бактерии, един от неговите ученици, Иля Мечников, решава да проучи свойствата на чревните бактериите. По този начин се изтъква благотворното въздействие на млечните ферменти, съдържащи се във ферментирали млека, върху тази на микрофлората и нашия организъм като цяло.
В резултат на своите изследвания, Мечников изказва идеята, че тези бактерии не само не са патогенни, но и несъмнено играят съществена роля в човешкото благосъстояние.
Постепенно различните изследвания на тези бактерии доказват, че те действат на различни нива в нашето тяло и по-специално в асимилирането на витамини и хранителни вещества, както и в имунитета. През 90-те години на XX век демонстрацията на нашия “втори мозък”1 на нивото на чревния тракт ще подкрепи хипотезата, че тази чревната флора играе много по-важна роля.
Благодарение на напредъка в науката и високопроизводителните техники за секвениране, през 2006 г. ученитезапочват да работят за декодиране на бактериалния геном2 на нашата чревна микробиота.
Те откриват и анализират свойствата на много неизвестни преди това бактериални видове, тъй като в по-голямата си част те не се култивират in vitro.
Това декодиране осигурява научно доказателство и обяснение на вече известните или предполагаеми роли на чревната флора в храносмилането, различните метаболитни функции и имунната защита.
И не само това! Стига се до две други големи открития: съществува известно постоянно разпространение на бактериални видове, обща база, открита във всички здрави индивиди, но освен това всеки човек има своя собствена микробиота. Но преди всичко, микробиота на болните е най-често бедна и слабо диверсифицирана!
Откриват се нови насоки на изследвания, които постепенно ще покажат ключовата роля на дисбаланса на чревната микробиота в развитието на някои заболявания: метаболитни, стомашно-чревни, инфекциозни, алергични, неврологични …
Този дисбаланс на чревната микробиота се нарича дисбиоза.
1“втори мозък“ – чревната нервна система, която е в постоянна връзка с централната нервна система.
2декодиране на бактериалния геном – изследването на всички геноми на дадена микробна екосистема се нарича “метагеномика”.
Източници:
⦁ Didier Chos (2018) Let’s take the power over our health Towards a customized medicine. Solar Editions.
⦁ Gabriel Perlemuter, Anne-Marie Cassard (2016) Bacteria, friends who want you well. Solar Editions.
⦁ Rambaud JC, Goals JP, Corthier G, Flourié B (2004) Intestinal microbial flora. Digestive physiology and pathology. Ed John LibbeyEurotext.
⦁ Cherbuy et al. The intestinal microbiota: a health component that changes with age. Agronomic Innovations, 2013; 33 37-46 ( www6.inra.fr/ciag/content/download/5203/40683/file/Vol33-4-Cherbuy.pdf )