Пробиотици и/или стоматология

Според съвременни открития добавянето на пробиотици към конвенционалното периодонтално лечение може да подобри микробната дисбиоза и да облекчи значително клиничните прояви на заболяванията. Намерени са нови подходи, основаващи се на заместителна терапия и използването на орални бактериални видове, вкл. нитрат-редуциращи бактерии, за подобряване на устойчивостта на пробиотичните видове и поддържане на оралното здраве.

Профилактиката на заболявания, свързани с плака (зъбни кариеси, периодонтални заболявания) включват неспецифичен контрол на самата зъбна плака като причинен фактор.

Целта е да се поддържат съвместими със здравето нива на зъбна плака, което е превенция за дисбиоза и риска от заболявания. Все пак индивидуалният отговор и други фактори могат да повлияят началото и прогресията на заболяването. Антимикробните и другите съставки на продуктите за орална грижа са допълнение към механичния контрол. Тези методи би трябвало да намаляват образуването на орален биофилм, без да засягат биологичното равновесие в устната кухина, която се населява от приблизително 1000 различни бактериални видове в концентрация 108–109/ мл слюнка или на mg дентална плака.
Освен това, с увеличаващата се антибиотична резистентност , както и с нарастващото желание за по-естествени терапии, е необходимо да се сведе до минимум употребата на антибиотици и да се разработват нови терапевтични продукти за орални заболявания, които не включват конвенционални антимикробни агенти. Предложени са превантивни подходи, основани на възстановяването на микробното равновесие, а не на елиминирането на патогените. Те включват използването на пробиотици и пребиотици за стимулиране на растежа на полезните бактерии или употребата на пробиотични видове.

Проучванията показват, че пробиотиците имат потенциала да модифицират оралната микрофлора. Ето защо се изследват възможностите им за превенция или за лечение на заболявания на устната кухина,като кариеси и периодонтални болести, които са свързани с нарушения на микрофлората и активността на биофилма.

Щамове, принадлежащи към Lactobacillus, Streptococcus и Bifidobacterium spp. са най-често и добре проучени. Тези видове са част от нормалната чревна микрофлора, като някои от тях преференциално колонизират в устната кухина. Streptococcus spp. са свързани с периодонтита, докато трите гореспоменати щама имат отношение към зъбните кариеси. Ето защо при селекцията на пробиотичните видове трябва да се има предвид нормалния орален хабитат и ползите за здравето.
Експерименталните пручвания и клиничните изследвания показват, че някои гастроинтестинални бактерии, вкл. Lactobacillus и Bifidobacterium spp., имат потенциал да контролират растежа на орални микроорганизми, вкл. кариогенни. Механизмите на действие в устната кухина на прбиотиците се разглеждат на основата на предишни стомашно-чревни проучвания и включват:
⦁ Директни взаимодействия с денталната плака (резистентност на колонизация). Този механизъм би могъл да включва предотвратяване на образуването на биофилм чрез конкурентно свързване с тъканите или чрез конкуренция за нутриенти. От голямо значение е и образуването на антимикробни вещества от пробиотичните видове. Известно е, че млечно-киселите бактерии продуцират редица антимикробни агенти като органични киселини, водороден пероксид, пептиди, бактериоцини и антиадхезионни молекули.
⦁ Индиректни пробиотични ефекти в устната кухина, вкл. модулация на имунната система. В този контекст, доказано е, че млечно-киселите бактерии да взаимодействат с имунокомпетентните клетки, като макрофаги и T-клетки, което води до промяна в имунния отговор.
⦁ Някои пробиотични видове могат да подобрят продукцията на муцин и бариерната функция, да регулират защитните пептиди, да подпомагат ангиогенезата и заздравяването на рани.

Периодонталните заболявания (периодонтити и гингивити) са група от възпалителни патологични процеси на пародонта, водещи до загуба на зъби, вследствие на нарушена регулация, имуно-медиирана деструкция на пародонталните връзки и поддържащите зъбите структури. Оралната дисбиоза е свързана с най-честите форми на пародонтит, а именно хроничен и агресивен пародонтит. Смята се, че участва в патогенезата чрез хронично неконтролирано възпаление, което от своя страна поддържа нарушения микробен баланс.

ПРОБИОТИЦИ В ПОДДЪРЖАНЕ НА ПЕРИОДОНТАЛНОТО ЗДРАВЕ

Пробиотик, който би могъл да нормализира оралната микрофлора е полезно допълнение към терапията на пародонтит.

От една страна той конкурентно инхибира патогените и по този начин намалява общата имуногенност на оралната микробиота. От друга страна се модулират свързаните със заболяването имунни и възпалителни пътища, намалява се деструктивното възпаление и се възстановява имунната хомеостаза.
В едно изследване са използвани лозенги, съдържащи щамове на Lactobacillus reuteri като допълнение към лечение на хроничен пародонтит. Съобщава се за значително намаление на концентрацията на Porphyromonas gingivalis в слюнката и в плаката при лекуваните пациенти, за разлика от контролната група, приемала плацебо.
Приложението на стрептококови пробиотични щамове като допълнение на терапията на хроничен пародонтит демонстрира значително намаление на плаките, редукция на Tannerella forsythia и Prevotella intermedia в плаките и слюнката.
След добавянето на L. reuteri като допълнение на конвенционална терапия на хроничен пародонтит, микробиологичната култура показва редукция на Aggregatibacter actinomycetemcomitans, P. gingivalis и P. intermedia.
Пробиотичното приложение като допълнение към професионално механично отстраняване на дентални плаки също демонстрира сигнификантна редукция на главните пародонтопатогени P. gingivalis,
A. actinomycetemcomitans и T. forsythia в субгингивалните плаки, в сравнение с плацебо.
Курс с Lactobacillus rhamnosus GG и Bifidobacterium animalis ssp. lactis съдържащи лозенги, приемани от здрави хора не предизвикват значителни промени в микробната екосистема на слюнката, но подобряват състоянието на венците.
Значителни здравословни промени в микробиота на супрагингивалните плаки се докладват в проучване на L. reuteri като пробиотик за профилактика и те се дължат на специфичните му ефекти.

ИМУНОМОДУЛАТОРНИ ЕФЕКТИ НА ПРОБИОТИЦИТЕ
Освен системна, пробиотичните щамове имат и локална имуномодулираща активност и протективно действие спрямо пародонтити. Според проучванията имунната модулация е налице, когато пробиотиците се прилагат едновременно с професионално механично отстраняване на денталните плаки и спазване на орална хигиена, като тя се проявява с подобрение на клинчните параметри на оралното здраве.

ХАЛИТОЗА
Халитозата е често срещано състояние. Известно е, че тя е свързана с пародонтити, с гнилостната активност на микробиотата на езика, в резултат на която се образуват летливи зловонни субстанции както при болестни, така и при физиологични състояния. Поради тази особеност в етиологията на интраоралната халитоза, пробиотиците биха могли да помогнат в поддържането на периодонталното здраве, биха могли да са средство в борбата с патологичната халитоза, като поддържат нормална лингвална микробиота, вкл. на трудно достъпни за устна хигиена места, в които има изобилие от Грам-отрицателни бактериални видове.
Един от първите щамове, предложени за повлияване на халитоза е S. salivarius K12. Той произвежда бактериоцин, намаляващ концентрациите на летливи серни съединения при хора, приемащи пробиотични лозенги след предварително изплакване с хлорхексидин. Освен това, той инхибира растежа на някои бактериални щамове, причиняващи халитоза като Solobacterium moorei, Parvimonas micra и Eubacterium sulci. Изследвания на Lactobacillus salivarus WB21 за кратък курс на приложение показват, че освен подобряване на халитозата е налице и благоприятно повлияване на оралното здраве.

ЗЪБНИ КАРИЕСИ

Преобладаването на зъбния кариес продължава да се увеличава в световен мащаб и остава най-често срещаното хронично състояние в детството.

Неотдавнашен систематичен преглед и метаанализ предоставят полезно ръководство за вземане на клинични решения и насоки за по-нататъшни изследвания.
Щамове на Lactobacillus rhamnosus, L. casei, L. reuteri и Bifidobacterium spp демонстрират потенциал да променят колонизацията на кариогенните бактерии и по този начин да предотвратят зъбния кариес. За да се постигнат оптимални ефекти, може да се изисква едновременно използване на множество видове или комбинирането им с други активни съставки.

Пробиотиците имат потенциал за повлияване на мултифакторни заболявания, каквито са периодонталните и кариесите, като по-ефективно възстановяват хомеостазата в сравнение с конвенционалното лечение. Пробиотиците могат да играят важна роля в клиничното третиране на зъбния кариес и пародонталните заболявания.

Източници:
Robert P. Allaker & Abish S. Stephen; Use of Probiotics and Oral Health; Curr Oral Health Rep (2017) 4:309–318