Уроинфекции

Уроинфекциите (инфекциите на пикочните пътища – ИПП) се определят като „състояние на бактериурия с асоцииране на възпалителна реакция в засегнатия орган”.

ЧЕСТОТА

След инфекциите на горните дихателни пътища, те са на 2-ро място сред бактериалните инфекции в индустриализираните страни. ИПП включват множество състояния, вариращи от асимптомна бактериурия до тежки инфекции на бъбреците и сепсис.
Около 5% от жените в зряла възраст имат безсимптомна бактериурия. Около 30% от бременните с нелекувана безсимптомна бактериурия заболяват от остър пиелонефрит. Всяка втора жена страда от цистит поне веднъж в живота си (циститът е най-честата причина за нетрудоспособност при жените). По-високата честота на инфекциите на пикочните пътища при женския пол има своето анатомично обяснение: наличие на по-къса уретра в непосредствена близост със замърсената анална област.

БЛАГОПРИЯТСТВАЩИ ФАКТОРИ

За поразяването на лигавицата на пикочните пътища от бактериалните причинители решаващо значение имат следните фактори:
⦁ Фактори от страна на пациента – аномалии на пикочните пътища (везикоуретерален рефлукс, остатъчна урина, конкременти, доброкачествени или злокачествени тумори на урогениталната система, хипертрофия на простатната жлеза и др.), смущения в изпразването на пикочния мехур, диабет, бременност, менопауза, злоупотреба с аналгетици, имуносупресивна терапия, контрацептиви.
⦁ Вирулентност на причинителя;
⦁ Ятрогенни влияния – катетеризиране и инструментални интервенции.

ПРИЧИНИТЕЛИ

Най-честият причинител на уроинфекциите в човешката патология са различните щамове на Escherihia coli – при повече от 80% от острите неусложнени цистити и пиелонефрити, както и при 20-40% от усложнените форми. В приблизително 40% от случаите с продължителна катетеризация превалират предимно резистентни щамове на Е. Coli.

Добре известни са двата етапа на на развитие на ИПП – заселване (колонизация) с уропатогени и прилепване (адхезия) към епителните клетки на пикочния мехур. Е. coli се прилепва към рецепторите на уреепителните клетки чрез подобни на коса органели, наречени фимбрии. След адхезията уропатогените са защитени от отстраняване чрез урината.

ЛЕЧЕНИЕ

Съвременното лечение на уроинфекциите се основава на вида, нивото и тежестта на патологичния процес и включва антибиотици и уроантисептици. Антибиотиците са ефективни за лечение и в ниски дози за профилактика, но водят до повишаване на антибиотичната резистентност на микроорганизмите. Освен това при приложението им съществува риск от странични реакции.

НОВИ ВЪЗМОЖНОСТИ

Налице е нарастваща загриженост по отношение на антибиотичната резистентност при лечението на рецидивиращи ИПП. През 2015 г. Световната Здравна Организация публикува „Глобален план за действие спрямо антимикробна резистентност (AMR)“. Той е един от стимулите в световен мащаб все повече да се търсят алтернативни решения за повлияване и предпазване от остри, рецидивиращи и неусложнени инфекции на пикочните пътища. Възможните механизми са предотвратяване на колонизацията (естрогени, витамин С, пробиотици – Lactobacilli) и на адхезията (напр. продукти с американска червена боровинка – Vaccinium macrocarpon , котешки мустачки – Orthosiphon stamineus).

Източници:
⦁ Global action plan on Antimicrobial Resistanse, WHO
⦁ Recurrent Uncomplicated Urinary Tract Infections in Women: AUA/CUA/SUFU Guideline (2019)